[1] Господи, Вседържителю, Боже Израилев! Утеснена душа и унил дух вика към Тебе:
[2] чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;
[3] Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.
[4] Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.
[5] Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,
[6] защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!
[7] Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.
[8] Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.
[9] Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.
[10] Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,
[11] причислен си към тия, които са в ада,
[12] оставил си източника на премъдростта.
[13] Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека.
[14] Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.
[15] Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?
[16] Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни
[17] И събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат?
[18] Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат?
[19] Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.
[20] По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;
[21] не разбраха пътеките ѝ, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.
[22] И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.
[23] Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.
[24] О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!
[25] Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.
[26] Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.
[27] Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;
[28] и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.
[29] Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?
[30] Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея – по-добрата от чисто злато?
[31] Никой не знае пътя ѝ, ни помисля за пътеките ѝ.
[32] Но Знаешият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,
[33] Който праща светлината, – и тя иде, повика я, – и тя го послуша с трепет;
[34] и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.
[35] Той ги повика, и те казаха: „ето ни“, и заблестяха от радост пред своя Творец.
[36] Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
[37] Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
[38] След това Той се яви на земята и живя между людете.