[1] При Саула в Гива дойдоха зифци (от юг) и рекоха: ето, Давид се крие у нас на хълм Хахил, надясно от Иесимон.
[2] Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, и с него три хиляди отбор мъже израилски, да търси Давида в пустинята Зиф.
[3] И Саул се разположи на хълма Хахил, надясно от Иесимон, до пътя; а Давид, който се намираше в пустинята, видя, че Саул идеше подире му в пустинята;
[4] и Давид прати съгледвачи и узна, че Саул наистина е дошъл от Кеил.
[5] И стана Давид (тайно) и отиде на мястото, дето Саул се бе разположил на стан, и видя Давид мястото, дето спеше Саул и военачалникът му Авенир, син Ниров. Саул спеше в шатрата, а народът се бе разположил около него.
[6] Давид се обърна и рече на хетееца Ахимелеха и на Авеса, син на Саруя, Иоавов брат, като каза: кой ще дойде с мене при Саула в стана? Авеса отговори: аз ще дойда с тебе.
[7] Давид дойде с Авеса при людете (Саулови) нощя; и ето, Саул лежи заспал в шатрата, и копието му забито в земята при възглавието му; а Авенир и народът лежат около него.
[8] Авеса рече на Давида: днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти; затова позволи, аз ще го прикова с копие в земята с един замах и няма да повторя удара.
[9] Но Давид рече на Авеса: не го убивай; защото кой, дигнал ръка върху помазаника Господен, ще остане ненаказан?
[10] Давид още рече: жив Господ! нека го порази Господ, или ще дойде денят му, и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а мене да не дава Господ да дигна ръка върху помазаника Господен;
[11] а вземи копието му, което е при възглавието му, и съда с вода, и да си вървим.
[12] Давид взе копието и съда с вода при възглавието на Саула, и си отидоха; и никой не видя, никой не узна и никой се не събуди, а всички спяха, понеже беше ги обвзел сън от Господа.
[13] Премина Давид отвъд и застана навръх планината надалеч, а помежду им имаше голямо разстояние.
[14] И викна Давид към народа и Авенира, син Ниров, думайки: Авенире, обади се. Авенир се обади и рече: кой си ти, дето викаш и безпокоиш царя?
[15] И Давид рече на Авенира: нали си мъж, и кой е равен на тебе в Израиля? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? защото дохожда някой от народа да затрие царя, твоя господар.
[16] Ти лошо правиш; жив Господ! Вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазаника Господен. Виж, де е копието на царя и съда с вода, що бяха при възглавието му?
[17] И Саул позна гласа на Давида и рече: твоят ли е тоя глас, сине мой Давиде? И рече Давид: моят глас е, господарю мой, царю.
[18] И рече о ще: за какво господарят ми преследва своя раб? Какво съм сторил? Какво зло намери у мене?
[19] А сега моят господар и цар нека изслуша думите на своя раб: ако Господ те е подбудил против мене, нека това бъде от тебе благовонна жертва; ако пък – синове човешки, то проклети да са пред Господа, понеже те ме изгониха сега, за да не принадлежа към наследието Господне, думайки: иди служи на чужди богове.
[20] Нека се не пролее моята кръв на земята пред Господа, защото царят Израилев излезе да търси една бълха, както тичат подир яребица по планините.
[21] И Саул каза: аз съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото няма вече да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших.
[22] Давид отговори и рече: ето копието на царя; нека дойде един момък и го вземе;
[23] и нека Господ въздаде всекиму според правдата му и според истината му, защото Господ те предаваше в ръцете ми, но аз не поисках да вдигна ръка върху помазаника Господен;
[24] и нека, както днес бе драгоценен животът ти в мои очи, тъй да се цени и моят живот в очите на Господа, (и Той да ме закрили) и да ме избави от всяка беда!
[25] И Саул рече на Давида: благословен да си, сине мой Давиде; ти ще извършиш, каквото си предприел, и непременно ще победиш. И Давид отиде в своя път, а Саул се върна на мястото си.