Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:21

[1] Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе?

[2] Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;

[3] а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.

[4] Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, не ка ядат.

[5] Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.

[6] И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.

[7] Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.

[8] Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.

[9] Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.)

[10] Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса.

[11] И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хората, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди“?

[12] Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.

[13] И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.

[14] Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?

[15] нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?

Първа книга Царства — Chapters