[1] Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици, на домашните си и на всички велможи на Мидия и Персия,
[2] и на всички сатрапи, военачалници и началници на подвластните му страни от Индия дори до Етиопия – в сто двайсет и седем сатрапии.
[3] Па ядоха, пиха, наситиха се и се разотидоха; а цар Дарий отиде в спалнята си, спа и сетне се събуди.
[4] В това време трима младежи телопазители, които пазеха тялото царево, казаха си един другиму:
[5] нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко. И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и голяма награда,
[6] и той ще се облича с багреница, ще пие от златни съдове, ще спи на злато, ще се вози в колесница, карана от коне със златни юзди, ще носи на глава превръзка от висон и огърлие на шия,
[7] ще седне втори след Дария за своята мъдрост и ще се нарича Дариев роднина.
[8] И веднага, като написа всеки думата си, запечатаха я и туриха под възглавието на цар Дария, казвайки:
[9] като стане царят, ще му подадат това писано, и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде преднина, както е написано.
[10] Един написа: от всичко най-силно е виното.
[11] Вторият написа: най-силен е царят.
[12] Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината.
[13] И ето, кога царят стана, подадоха му това писано, и той го прочете.
[14] И проводи да повикат всички персийски и мидийски велможи, всички сатрапи, военачалници, областеначалници и съветници,
[15] па седна в съвещателната палата, и прочетоха пред него писаното.
[16] И каза: повикайте тия младежи, нека те обяснят думите си. Повикаха ги и влязоха.
[17] И каза им: обяснете ни написаното. – Начена първият, който казваше за силата на виното, и говори тъй:
[18] О, мъже, колко е силно виното! То довежда в помрачение ума на всички, които го пият;
[19] то прави ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум;
[20] и превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя всяка скръб и всеки дълг,
[21] и всички сърца прави то богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всекиго принуждава да говори за своите таланти.
[22] Кога се напият, забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож,
[23] а кога изтрезнеят от виното, не помнят, какво са вършили.
[24] О, мъже, не е ли от всичко най-силно виното, щом кара към такива постъпки? И, като каза това, млъкна.