[1] И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.
[2] И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,
[3] и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.
[4] И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?
[5] И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не 'зная', господарю мой.
[6] Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
[7] Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!
[8] При това, Господното слово дойде към мене и рече: -
[9] Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.
[10] Защото кой презира 'тоя' ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, 'сиреч', тия седем, 'Които са' очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.
[11] Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.
[12] И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си 'маслото като' злато?
[13] А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не 'зная', господарю мой.
[14] Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.