[1] Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.
[2] Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните 'кедри' се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.
[3] Глас 'се чува' от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.
[4] Така казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,
[5] Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,
[6] Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.
[7] И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.
[8] И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.
[9] После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.
[10] И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.
[11] И в същия ден, 'когато' биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.
[12] Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.
[13] И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.
[14] Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.
[15] И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.
[16] Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.
[17] Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч 'ще удари' върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.