[1] Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.
[2] Пазете се от злите работници, пазете се от 'поборниците' на обрязването;
[3] защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.
[4] При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
[5] 'бидейки' обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
[6] по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
[7] Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
[8] А още всичко считам като загуба заради 'това' превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам 'всичко' за измет, само Христа да придобия,
[9] и да се намеря в Него, без да имам 'за' своя правда 'оная', която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, 'то ест', правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
[10] за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
[11] дано всякак достигна възкресението на мъртвите.
[12] Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
[13] Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно 'правя', - като забравям задното и се простирам към предното,
[14] пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
[15] И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.
[16] Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]
[17] Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.
[18] Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;
[19] чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.
[20] Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
[21] Който ще преобрази нашето унищожено тяло, 'за да стане' съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.