[1] Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:
[2] Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
[3] Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
[4] винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
[5] за вашето участие в 'делото на' благовестието от първия ден дори до сега;
[6] като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.
[7] И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.
[8] Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.
[9] И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,
[10] за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
[11] изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.
[12] А желая да знаете, братя, че това, 'което' ме 'сполетя', спомогна повече за преуспяване на благовестието,
[13] до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;
[14] и повечето от братята на Господа, одързостени от 'успеха в' оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.
[15] Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.
[16] Едните 'правят това' от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;
[17] а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.
[18] Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.
[19] Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването 'на мене' Духа Исус Христов,
[20] според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, 'че', както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.
[21] Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.
[22] Но ако живея в тялото, това 'значи' плод от делото ми; и така що да избера не зная,
[23] но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;
[24] но да остана в тялото е по-нужно за вас.
[25] И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;
[26] тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.
[27] Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,
[28] и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;
[29] защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;
[30] като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.