[1] Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,
[2] Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.
[3] С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
[4] Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава 'огъня' докле се кисне то.
[5] На 'рождения' ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
[6] Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
[7] Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.
[8] Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
[9] Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
[10] И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.
[11] И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет 'за помощ', отиват в Асирия.
[12] Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
[13] Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, 'и тогава' те говориха лъжи против Мене.
[14] И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се 'да се молят' за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
[15] При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.
[16] Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им 'причини' позор в Египетската земя.