[1] Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.
[2] Колкото повече ги викаха 'пророците', Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
[3] При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
[4] Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.
[5] Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат 'към Мене'.
[6] Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,
[7] Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат 'пророците да гледат' към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
[8] Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? 'Как' да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.
[9] Няма да изпълня 'намерението на' пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда 'при тебе' с гняв.
[10] Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
[11] Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня 'пак' в къщите им, казва Господ.
[12] Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.