[1] А в деветата година, десетия месец, на десетия 'ден' от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:
[2] Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; 'защото' в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.
[3] И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.
[4] Събери в него късовете 'за варене', всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.
[5] Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.
[6] Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.
[7] Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.
[8] Аз изложих на гол камък кръвта, 'която изля', за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.
[9] Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.
[10] Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.
[11] Тогава тури 'котела' празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.
[12] Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.
[13] Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.
[14] Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.
[15] При това Господното слово дойде към мене и рече:
[16] Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.
[17] Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на 'жалеещи' човеци.
[18] И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.
[19] Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?
[20] Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:
[21] Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.
[22] И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на 'жалеещи' човеци няма да ядете;
[23] гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.
[24] Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.
[25] А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -
[26] в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?
[27] В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.