[1] При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
[2] Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
[3] Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
[4] И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.
[5] А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
[6] И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
[7] Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
[8] Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
[9] И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.
[10] Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
[11] Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
[12] Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.
[13] А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
[14] И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма 'вече' в нея жезъл 'достатъчно' як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.