[1] Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;
[2] и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
[3] та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.
[4] Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
[5] И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.
[6] А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
[7] тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;
[8] понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.
[9] Защото как можем 'достатъчно' да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?
[10] Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.
[11] А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.
[12] И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние 'преизобилваме' към вас,
[13] за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.