[1] Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;
[2] но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
[3] Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто 'подбуждение', нито е било с лукавщина;
[4] но както сме били одобрени от Бога да ни се повери 'делото на' благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
[5] Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
[6] нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
[7] но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
[8] Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
[9] Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.
[10] Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
[11] като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,
[12] и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
[13] И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте 'го', не 'като' човешко слово, а 'като' Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
[14] Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;
[15] които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
[16] като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят 'мярката на' греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
[17] А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за 'телесно' присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
[18] Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
[19] Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
[20] Защото вие сте наша слава и радост.