Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:19

[1] Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат покорни, да бъдат готови за всяко добро дело,

[2] никого да не хулят, да не бъдат свадливи, а приветливи, и да се отнасят с безкрайна кротост към всички хора.

[3] Ето и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робувахме на разни желания и страсти, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.

[4] А когато се явиха благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,

[5] Той ни спаси не заради праведни дела, извършени от нас, а поради Своята милост, чрез възраждащото кръщение и обновата от Светия Дух,

[6] Когото изобилно изля върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител,

[7] та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.

[8] Тези думи са верни. Аз желая ти да потвърждаваш това, та които са повярвали в Бога, да се стараят ревностно да извършват добри дела. Това е добро и полезно за хората.

[9] Избягвай глупави разисквания и дълги спорове за родословни списъци, препирни и разпри по повод на Закона, защото са безполезни и безсмислени.

[10] Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,

[11] знаейки, че такъв човек се е опорочил и съгрешава, с което сам осъжда себе си.

[12] Щом изпратя при тебе Артем или Тихик, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших да презимувам там.

[13] Погрижи се да изпратиш вещия в законите Зинас и Аполос така, че нищо да не им липсва.

[14] Нека и нашите осъзнаят, че трябва да се стремят към добри дела за посрещане на необходимите нужди и животът им да не бъде безплоден.

[15] Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави вярващите, които ни обичат. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Послание на апостол Павел до Тит — Chapters