[1] Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш?
[2] Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното.
[3] Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие.
[4] А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“
[5] Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“
[6] И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва.
[7] След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там.
[8] Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена.
[9] Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“
[10] Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати.
[11] Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена.
[12] Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене.
[13] Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“
[14] И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“
[15] Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.
[16] Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек.
[17] И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: „Не се връщай с празни ръце при свекърва си.“
[18] Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“