[1] Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае.
[2] Няма вече благочестиви хора по земята, няма нито един праведник между хората. Всички кроят сплетни, за да проливат кръв; поставят си примки един на друг.
[3] Ръцете им са насочени да правят зло. Началникът иска рушвети, съдията съди, за да получи подкуп, а големците се разпореждат произволно, така и действат.
[4] Най-добрият сред тях е като трън и най-справедливият – по-лош от бодлив плет. Денят на Твоята равносметка и на Твоето възмездие наближава; сега ще изпаднат в смут.
[5] Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пази се да отваряш твърде устата си пред тази, която лежи в обятията ти.
[6] Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.
[7] Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша.
[8] Йерусалим казва: „Не злорадствай над мене ти, Едоме, мой неприятел! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.
[9] Поради моите грехове пред Него аз ще понеса гнева Господен, докато Той отсъди за делата ми и извърши съд над мене. Тогава Той ще ме изведе на светло и ще прояви над мене Своята справедливост.
[10] Тогава моят неприятел ще види това и ще бъде посрамен онзи, който ми казваше: „Къде е Господ, твоят Бог?“ Но очите ми ще видят как той ще бъде тъпкан като кал по улиците.“
[11] Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят.
[12] В този ден всички ще идват при тебе – от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина.
[13] При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите ѝ – така те ще пожънат плодовете на делата си.
[14] Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ – Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни!
[15] Покажи ни Твоите чудни дела – както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя.
[16] Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят.
[17] Ще лижат прах като змия, ще излизат от дупките си като червеи; ще бъдат обхванати от страх от Господа, нашия Бог, и ще изпитат страх пред Тебе.
[18] Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост.
[19] Ти отново проявяваш милост към нас, заличаваш беззаконията ни. Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини.
[20] Ти ще покажеш вярност към Яков, милост към Авраам, както с клетва си обещал на нашите предци през древните дни.