[1] Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи
[2] и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:
[3] „Извиках в бедата към Господ и Той ме чу; извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.
[4] Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.
[5] Казах си: „Отхвърлен съм от Тебе и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.“
[6] Водата ме заля до гърлото и бездната ме обгърна, главата ми се омота във водорасли.
[7] Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
[8] Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.
[9] Почитащите идоли изоставиха любовта си към тях.
[10] Аз пък с благодарност ще принеса жертва. Ще изпълня това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.“
[11] Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.