[1] Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:
[2] „Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви?
[3] Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:
[4] Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.
[5] Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви!
[6] Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица.
[7] Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.
[8] Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!
[9] Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.
[10] Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.
[11] Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.
[12] Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.
[13] Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.
[14] Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа.
[15] О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя.
[16] Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?
[17] Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито.
[18] Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.
[19] Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето.
[20] Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.