Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Молитва. От пророк Авакум. Според мелодията на плачевните песни.

[2] „Господи! Чух Твоето послание и се побоях от делата, извършени от Тебе през годините; изявявай ги и през следващите години. Дори и когато се гневиш, спомни си за Своята милост!

[3] Бог идва от Теман и Светият – от планината Фаран. Величието Му покрива небесата и възхвалата за Него изпълва земята.

[4] Блясъкът Му е като слънчева светлина; обгръща Го венец от лъчи, в тях се таи Неговата мощ!

[5] Пред Него върви унищожение, а по стъпките Му – мор.

[6] Когато Той се появи, земята се разтърси; погледът Му приведе народите в трепет; вековни планини се разпаднаха, прадревни хълмове се срутиха; в Неговата власт е движението на Вселената.

[7] Видях шатрите на Етиопия опустошени; разтърсиха се сенниците на мадиамската земя.

[8] Господи, нима Твоят гняв е пламнал против реките? Нима Твоето негодувание е против реките или Твоята ярост е против морето, та си възседнал конете Си, победоносните Си колесници?

[9] Ти подготви лъка Си според клетвеното обещание, дадено на племената на Яков (Села). Ти проряза земята с реки.

[10] Като Те видяха, планините затрепериха, водните потоци нахлуха. Забушува бездната, надигна мощни вълни.

[11] Слънцето и луната се спряха на мястото си; те се движат при блясъка на Твоите стрели, при сиянието на Твоите святкащи копия.

[12] Ти шестваш с гняв по земята и с негодувание разбиваш народите.

[13] Ти се проявяваш като спасител на Своя народ, като спасител на Своя помазаник. Ти съкрушаваш дома на нечестието, разбиваш основите му чак до камък.

[14] Ти пронизваш главата на неговите вождове със Своите стрели, които като вихър се устремиха радостни да ме разбият, като мислеха да погълнат сиромаха в укритието му.

[15] С конете Си Ти отвори път в морето през глъбините на големите води.

[16] Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.

[17] Дори и смокинята да не цъфне и да няма плод по лозите, дори и беритбата на маслини да пропадне и нивите да не родят храна, дори и да не останат овце в кошарата и рогат добитък в оборите,

[18] аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога, Моя спасител.

[19] Господ Бог е моята сила! Той ще прави нозете ми като бързи нозе на елен и ще ми помогне да шествам по височините!“ За първия певец. В съпровод на струнни инструменти.

Книга на пророк Авакум — Chapters