[1] А ето предводителите на родове и родословието на онези, които тръгнаха с мене от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс:
[2] от Финеесовите потомци – Гирсон; от Итамаровите потомци – Даниил; от Давидовите потомци – Хатуш,
[3] син на Шехания; от Парошевите потомци – Захария и с него сто и петдесет мъже, вписани в родословния списък;
[4] от Пахат-Моавовите потомци – Елехоенай, син на Зерахия, и с него двеста мъже;
[5] от Затоевите потомци – Шехания, син на Яхазиил, и с него триста мъже;
[6] от Адиновите потомци – Евед, син на Йонатан, и с него петдесет мъже;
[7] от Еламовите потомци – Йешая, син на Аталия, и с него седемдесет мъже;
[8] от Сафатиевите потомци – Зевадия, син на Михаил, и с него осемдесет мъже;
[9] от Йоавовите потомци – Овадия, син на Йехиел, и с него двеста и осемдесет мъже;
[10] от Вааниевите потомци – Шеломит, син на Йосифия, и с него сто и шестдесет мъже;
[11] от Веваевите потомци – Захария, син на Бевай, и с него двадесет и осем мъже;
[12] от Азгадовите потомци – Йоханан, син на Хакатан, и с него сто и десет мъже;
[13] от Адоникамовите потомци – последните от тях по име са Елифелет, Йейел и Шемая, и с тях шестдесет мъже;
[14] от Бигваевите потомци – Утай и Забуд, и с тях седемдесет мъже.
[15] Събрах ги при реката, която тече към Ахава. Там престояхме три дена. Тогава направих преглед на народа и на свещениците, но не открих нито един от Левиевите потомци.
[16] Затова повиках предводителите Елиезер, Ариел, Шемая, Елнатан, Ярив, Елнатан, Натан, Захария и Мешулам, както и Йоярив и Елнатан. Всички те бяха благоразумни мъже.
[17] Тях аз изпратих до Идо, началника на местността Касифия. При това ги посъветвах какво трябва да говорят пред Идо и братята му, които служат при храма в местността Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.
[18] И понеже благосклонната ръка на нашия Бог ни закриляше, те ни доведоха Шеревия, благоразумен човек, потомък на Малхия, син на Левий, син на Израил, а заедно с него синовете и братята му – осемнадесет мъже.
[19] С тях дойдоха Хашавия и Йешая от Мерариевите потомци с техните братя и синовете им – общо двадесет мъже,
[20] както и потомците на онези, които Давид и предводителите му бяха определили за прислуга на левитите. Тези храмови слуги – двеста и двадесет на брой, бяха вече споменати поименно.
[21] Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.
[22] Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“
[23] Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.
[24] Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Шеревия, Хашавия и още десет от братята им.
[25] Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог.
[26] След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато,
[27] двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато.
[28] При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди.
[29] Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“
[30] И така, свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на Господа.
[31] След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя.
[32] След като пристигнахме в Йерусалим, престояхме там три дена.
[33] А на четвъртия ден среброто, златото и съдовете бяха претеглени в дома на нашия Бог пред свещеника Меремот, Уриевия син; с него беше и Елеазар, Финеесовият син, както и левитите Йозавад, Иисусовият син, и Ноадия, Винуевият син.
[34] Всички предмети бяха преброени и претеглени, като същевременно беше записано и общото им тегло.
[35] Тогава завърналите се от плен принесоха всеизгаряне на Израилевия Бог: дванадесет телета за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в жертва за грях – всичко това за всеизгаряне на Господа.
[36] И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и градоначалниците оттатък река Ефрат и те подкрепиха народа и Божия храм.