[1] Чуйте това слово, телици Васански, които сте по планините на Самария. Вие притеснявате сиромасите и потискате бедните, казвате на господарите си: „Дайте да пием!“
[2] Господ Бог се закле в святостта Си, че идват дни, в които ще ви теглят с куки и хващат с въдици:
[3] „Ще излизате през пукнатините на стените, всяка както може, и ще бъдете отведени на Хермон“ – казва Господ.
[4] „Елате във Ветил и вършете грях, в Галгал умножете греховете си. Всеки ден принасяйте жертвата си, а десятъка си – на три дни.
[5] Изгаряйте за благодарствена жертва квасен хляб и разгласявайте за доброволните си приноси, защото вие така обичате, синове на Израил“ – казва Господ.
[6] „Аз пък ви изпратих глад по всички градове и не ви давах хляб, но пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
[7] „Така също задържах дъжда, когато оставаха още три месеца до жътвата. Над един град давах дъжд, а над друг не, едно поле бе напоено, а друго не – и изсъхна.
[8] Два-три града се стекоха в един, за да се напият с вода, но не можеха да се наситят. И тогава не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
[9] „Поразих ви със суша и мана. Опустоших градините и лозята ви, а гъсеници изпоядоха смокиновите и маслиновите дървета. Но пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
[10] „Изпратих ви мор, както в Египет, изклах юношите ви и техните коне, смрадта от становете ви стигаше до вашите ноздри и пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.
[11] „Донесох ви разорение като това в Содом и Гомора и вие станахте като главня, изтръгната от огън. И пак не се обърнахте към Мене“, казва Господ.
[12] „Затова така ще постъпя с тебе, Израилю. И понеже така ще постъпя, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!
[13] Защото ето Този, Който образува планините и създава вятъра, споделя с хората мислите си, сменя утринта с мрак и крачи по земните височини. Името Му е Господ, Бог Вседържител.“