[1] Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос,
[2] до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.
[3] Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем.
[4] Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост,
[5] защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
[6] Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане.
[7] Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание.
[8] И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
[9] Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно,
[10] а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,
[11] заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците.
[12] Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден.
[13] Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос.
[14] Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.
[15] Знаеш, че ме изоставиха всички от Мала Азия, между които и Фигел и Ермоген.
[16] Господ да даде милост на семейството на Онисифор, защото много пъти ме ободри и не се засрами от веригите ми,
[17] но като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и ме намери.
[18] Нека Господ му даде да намери милост у Него в онзи ден; а колко ми помогна той в Ефес, ти по-добре знаеш.