[1] Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.
[2] Благодат и мир да ви изпълват чрез познание за Бога и Иисус Христос, нашия Господ.
[3] Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство.
[4] По този начин са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа.
[5] Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание,
[6] към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие,
[7] към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов.
[8] Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос.
[9] А у когото от вас ги няма, той е сляп, късоглед и е забравил, че се е очистил от предишните си грехове.
[10] Затова, братя, старайте се още повече да утвърдите вашето призоваване и избиране. Ако вършите това, никога няма да сгрешите
[11] и тъкмо така ще получите пълно право да влезете във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
[12] Заради това ще имам грижата винаги да ви напомням тези неща, макар вие да ги знаете и да стоите твърдо в истината, която приехте.
[13] Смятам също за справедливо, докато съм в това телесно убежище, да ви държа будни чрез моето напомняне,
[14] защото знам, че скоро ще напусна своето убежище, както и нашият Господ Иисус Христос ми откри.
[15] Ще се постарая обаче вие и след моята смърт винаги да пазите тези неща в паметта си.
[16] Защото ние ви известихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, не като следвахме хитри измислици, а понеже сме очевидци на Неговото величие.
[17] Той получи от Бог Отец чест и слава, когато от величествената слава към Него дойде такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.“
[18] И този глас ние чухме да говори от небесата, когато бяхме с Него на светата планина.
[19] Така словото на пророците стана по-достоверно за нас и вие добре правите, че гледате на него като на светилник, който свети на тъмно място, докато денят настъпи и зорницата изгрее в сърцата ви.
[20] Но преди всичко трябва да знаете, че никой сам не е способен да тълкува пророчествата в Писанието,
[21] защото никога пророчество не е било изречено по човешка воля, но светите Божии хора са говорили, просветявани от Светия Дух.