Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:18

[1] Стар човек не укорявай, а напътствай го като баща; по-младите – като братя;

[2] старите жени – като майки; младите – като сестри, с пълна чистота.

[3] Вдовиците почитай, тези, които наистина са вдовици – без подкрепа.

[4] Ако ли някоя вдовица има деца или внуци, нека ги учи първо да зачитат своите домашни и да отдават дължимото на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.

[5] А истинската вдовица, която е останала сама, тя се надява на Бога и постоянства в моления и молитви нощем и денем.

[6] Онази, която живее безнравствено, приживе е умряла.

[7] Заръчвай им тези неща, за да бъдат безукорни.

[8] Ако някой не полага грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ човек.

[9] За вдовица да се смята жена поне на шестдесет години, омъжвана само веднъж,

[10] известна с добри дела: ако е отхранила деца, приемала е странници, умивала е нозе на вярващите, ако е помагала на хора, които са в беда, и ако с готовност е участвала във всяко добро дело.

[11] А по-млади вдовици не приемай, защото те, като се поддадат на желанията си, пренебрегват Христос и искат да се омъжват.

[12] Те попадат под осъждане, защото са отхвърлили предишното си обещание.

[13] Освен това навикват без работа да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.

[14] И тъй, желая по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за укор,

[15] защото някои вече се отклониха след Сатаната.

[16] Ако някой вярващ или вярваща има роднини вдовици, да се грижи за тях, та църквата да не се обременява и да може да полага грижи за истинските вдовици.

[17] Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почит, най-вече пък онези, които се трудят в слово и поучение.

[18] Защото в Писанието се казва: „Не връзвай устата на вола, когато вършее“, и „Работникът заслужава своята заплата“.

[19] Не приемай обвинение против презвитер освен при двама или трима свидетели.

[20] Изобличавай пред всички онези, които съгрешават, та и другите да имат страх.

[21] Заклевам те пред Бога, пред Господ Иисус Христос и пред избраните ангели да спазваш това без предубеждение и нищо да не вършиш с пристрастие.

[22] Не ръкополагай никого прибързано, за да не си съучастник в чужди грехове – пази себе си чист.

[23] Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино поради стомаха си и честите си боледувания.

[24] Греховете на някои хора са явни и ги водят към осъждане, а на някои се разкриват по-късно.

[25] Също и добрите дела са явни, а които не са такива, не могат да се укрият.

Първо послание на апостол Павел до Тимотей — Chapters