[1] Вижте с каква любов ни е дарил Отец – да се наречем и да бъдем Божии деца. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.
[2] Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото действително ще Го видим.
[3] И всеки, който има тази надежда в Христос, очиства себе си, както Той е чист.
[4] Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.
[5] А знаете, че Той се яви, за да понесе греховете ни, а у Него няма грях.
[6] Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
[7] Дечица, нека никой не ви заблуждава! Който върши правда, праведен е, както и Той е праведен.
[8] Който върши грях, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава открай време. Затова Божият Син се яви, за да разруши делата на дявола.
[9] Никой, който е роден от Бога, не извършва грях, защото семето Му пребъдва у него и не може да греши, понеже е роден от Бога.
[10] Божиите деца и дяволските деца се разпознават по това: всеки, който не върши правда, не е от Бога, а също този, който не обича брат си.
[11] Защото това е вестта, която чухте от самото начало – да се обичаме взаимно,
[12] да не бъдем като Каин, който принадлежеше на лукавия и уби брат си. А защо го уби? Понеже неговите дела бяха зли, а тези на брат му – праведни.
[13] Не се чудете, братя мои, ако светът ви мрази.
[14] И ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото обичаме братята. Който не обича брат си, пребъдва в смъртта.
[15] Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец, а знаете, че никой човекоубиец не пребъдва във вечния живот.
[16] По това познахме любовта – че Христос отдаде живота Си за нас. И ние сме длъжни да отдаваме живота си за братята.
[17] А който има благата на света и вижда брат си в нужда, но затвори сърцето си за него, как ще пребъдва у него любовта към Бога?
[18] Дечица, да не обичаме на думи или на приказки, а с дела и истина!
[19] И по това познаваме, че принадлежим на истината, и пред Него ще укрепим сърцата си.
[20] И ако нашите сърца ни осъждат, то Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко.
[21] Възлюбени, ако нашите сърца не ни осъждат, тогава имаме смелост пред Бога,
[22] получаваме от Него това, което молим, защото спазваме Неговите заповеди и вършим, което Той одобрява.
[23] А Неговата заповед е да вярваме в Неговия Син Иисус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал.
[24] И който спазва заповедите Му, пребъдва в Бога и Бог – в Него. И чрез Духа, Който ни е дал, познаваме, че Той пребъдва в нас.