[1] Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
[2] с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
[3] а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, –
[4] до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
[5] Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
[6] който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
[7] Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
[8] но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
[9] да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
[10] Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
[11] на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
[12] Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
[13] Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
[14] като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
[15] За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
[16] Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.