[1] Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.
[2] И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя ѝ отговори: иди, дъще.
[3] Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.
[4] И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!
[5] И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?
[6] Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;
[7] тя ни каза: „оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите“; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.
[8] И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;
[9] гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.
[10] Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?
[11] Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера;
[12] нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!
[13] Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня.
[14] И рече ѝ Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб; тя яде, наяде се, и още ѝ остана.
[15] И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;
[16] дори и от снопите ѝ подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.
[17] Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.
[18] Като взе това, отиде в града, и свекърва ѝ видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде ѝ онова, що беше ѝ останало, след като се беше наяла.
[19] И каза свекърва ѝ: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.
[20] И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза ѝ Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.
[21] Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.
[22] И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.
[23] Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.