[1] Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
[2] Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
[3] Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
[4] Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
[5] ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
[6] Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
[7] Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
[8] и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
[9] Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
[10] И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
[11] Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
[12] А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
[13] Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.
[14] От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.
[15] А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.
[16] При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.
[17] При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.
[18] И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.
[19] Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!