[1] Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили.
[2] Защото Господ ще възстанови величието на Иакова, както величието на Израиля, понеже ги опустошиха опустошители и лозовите им пръчки изтребиха.
[3] Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.
[4] По улици търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.
[5] Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.
[6] Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.
[7] Решено е: тя ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините ѝ ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.
[8] Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. „Стойте, стойте!“ Ала никой се не обръща да погледне.
[9] Грабете сребро, грабете злато! нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.
[10] Ограбена, опустошена и разорена е тя, – и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.
[11] Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?
[12] Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?
[13] Ето, Аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.