[1] След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
[2] Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
[3] След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
[4] Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
[5] И умря Иаир и биде погребан в Камон.
[6] Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
[7] И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
[8] оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
[9] Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
[10] И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
[11] И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,
[12] сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
[13] а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
[14] идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
[15] Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
[16] И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
[17] Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
[18] Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.