[1] И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
[2] с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
[3] и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
[4] Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
[5] един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
[6] един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
[7] А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
[8] Затова е и казано: „като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците“.
[9] А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?
[10] Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.
[11] И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
[12] за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
[13] докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,
[14] та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
[15] а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос,
[16] от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов.
[17] Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
[18] бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
[19] дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
[20] Но вие не тъй познахте Христа,
[21] щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
[22] да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
[23] да се обновите с духа на своя ум
[24] и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
[25] Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.
[26] Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;
[27] нито давайте място на дявола.
[28] Който е крал, да не краде вече, а подобре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
[29] Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.
[30] И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.
[31] Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;
[32] но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.