[1] Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.
[2] И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.
[3] Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком.
[4] Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, –
[5] вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота – да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони,
[6] да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?
[7] Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!
[8] Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска.
[9] И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;
[10] ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни – на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост – на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят ѝ ще бъде като тъжовен ден.
[11] Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.
[12] И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.
[13] В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци,
[14] които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! – Те ще паднат и вече няма да станат.