[1] Аз, старецът – до възлюбения Гаия, когото истински обичам.
[2] Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.
[3] Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност – как ти ходиш в истината.
[4] За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината.
[5] Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,
[6] които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,
[7] защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.
[8] Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.
[9] Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
[10] Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
[11] Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.
[12] За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.
[13] Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,
[14] а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.
[15] Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.