[1] А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,
[2] да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.
[3] Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,
[4] който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.
[5] Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?
[6] И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.
[7] Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, –
[8] тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби
[9] тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,
[10] и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.
[11] И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,
[12] та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.
[13] Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,
[14] към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.
[15] И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.
[16] А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,
[17] да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.