[1] Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
[2] благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.
[3] Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
[4] чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –
[5] затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,
[6] към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,
[7] към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.
[8] Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.
[9] А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.
[10] Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
[11] защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
[12] Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
[13] Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
[14] знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
[15] Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
[16] Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
[17] Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
[18] И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
[19] Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
[20] като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
[21] Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.