[1] Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.
[2] Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.
[3] Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:
[4] иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,
[5] и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,
[6] на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;
[7] но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.
[8] И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.
[9] Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.
[10] Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.
[11] Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.
[12] И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:
[13] идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.
[14] И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, – а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея.
[15] И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:
[16] тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.
[17] Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
[18] А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:
[19] задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ.
[20] Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.