[1] Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
[2] Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
[3] И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
[4] Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
[5] И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
[6] Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
[7] Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
[8] Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
[9] Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
[10] Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
[11] Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго,
[12] не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.
[13] Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
[14] Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
[15] Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
[16] Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
[17] А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?
[18] Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
[19] И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;
[20] защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.
[21] Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
[22] и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
[23] А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
[24] И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.