[1] Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.
[2] Пукот на бичове 'се чува', и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.
[3] Конникът се качва 'с' лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.
[4] 'Това е' поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.
[5] Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.
[6] Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.
[7] Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?
[8] Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови 'води'?
[9] Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.
[10] Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.
[11] Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.
[12] Всичките ти крепости ще бъдат 'Като' смоковници с първозрелите 'си' смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.
[13] Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.
[14] Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.
[15] Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.
[16] (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) 'Както' изедникът опустоши и отлетя,
[17] 'Така и' коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.
[18] Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.
[19] Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?