[1] На Иосифовите потомци се падна по жребие 'земята' от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, 'земята', която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;
[2] и 'границата' се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,
[3] и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.
[4] И Иосифовите потомци, 'племената на' Манасия и Ефрема, взеха наследството си.
[5] Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;
[6] и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;
[7] и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.
[8] От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.
[9] Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.
[10] Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, 'както живеят и' до днес, и станаха поданни роби.