[1] Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза:
[2] В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, 'и' Ти чу гласа ми.
[3] Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.
[4] И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.
[5] Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.
[6] Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме 'затвориха' за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.
[7] Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.
[8] Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, 'спазвана' за тях.
[9] Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.
[10] И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.