[1] Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:
[2] Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е 'такова нещо' във вашите дни Или в дните на бащите ви?
[3] Разкажете това на чадата си, И чадата ви 'нека го разкажат' на своите чада, И техните чада на друго поколение.
[4] Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.
[5] Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.
[6] Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.
[7] Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.
[8] Плачи като 'сгодена' девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.
[9] Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят
[10] Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,
[11] Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
[12] Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.
[13] Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.
[14] Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.
[15] Уви за 'оня' ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.
[16] Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?
[17] Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.
[18] Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце
[19] Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.
[20] Даже и полските животни задъхвайки 'поглеждат' към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.