[1] В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -
[2] За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
[3] Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
[4] Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
[5] Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
[6] В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
[7] Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
[8] Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; 'Но' видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?
[9] Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
[10] Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
[11] Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
[12] Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
[13] Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
[14] Които са от корена Ефремов, 'слязоха' против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
[15] И първенците Исахарови 'бяха' с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
[16] Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
[17] Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
[18] Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,
[19] Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
[20] От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
[21] Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
[22] Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
[23] Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
[24] Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени 'живеещи' в шатри нека бъде благословена.
[25] Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
[26] Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
[27] При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
[28] Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
[29] Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:
[30] Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на 'момите взети в' корист.
[31] Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.