[1] На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.
[2] Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.
[3] Защото видението се отнася към едно определено 'бъдеще' време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
[4] Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.
[5] При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.
[6] Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва 'много' 'нещо', което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!
[7] Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?
[8] Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено 'от тебе' на земята, На града и на всичките му жители.
[9] Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!
[10] Ти си намислил 'онова, което ще докара' срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.
[11] Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.
[12] Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!
[13] Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?
[14] Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.
[15] Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!
[16] Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
[17] Защото неправдата 'ти' към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено 'от тебе' на земята, На града и на всичките му жители.
[18] Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?
[19] Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще 'го' научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.
[20] Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.