Skip to content
Opens in a new window

[1] И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,

[2] със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,

[3] и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

[4] 'Има' едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:

[5] един Господ, една вяра, едно кръщение,

[6] един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

[7] А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал

[8] Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците".

[9] (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.

[10] Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

[11] И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

[12] за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

[13] докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

[14] за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;

[15] но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

[16] от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

[17] Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

[18] помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

[19] които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

[20] Но вие не сте така познали Христа;

[21] понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

[22] да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,

[23] да се обновите в духа на своя ум,

[24] и да се облечете в новия човек, създаден по 'образа на' Бога в правда и светост на истината.

[25] Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

[26] Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

[27] нито давайте място на дявола.

[28] Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си 'нещо' полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

[29] Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

[30] и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

[31] всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

[32] а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Ефесяни — Chapters