[1] Това е, което Господ Иеова ми показа: Ето кошница с узрели плодове.
[2] И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.
[3] И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много; Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.
[4] Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,
[5] Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим 'на продан' пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -
[6] За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?
[7] Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, 'като рече': Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.
[8] Не ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.
[9] В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.
[10] Ще обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.
[11] Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.
[12] Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.
[13] В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.
[14] Ония, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят на Вирсавее живее! - Те ще паднат и никога няма да станат вече.