[1] Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
[2] Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.
[3] Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
[4] така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
[5] 'което е' доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.
[6] Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
[7] а на вас, оскърбените, 'да даде' утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
[8] в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
[9] Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното 'явление' на Неговата сила,
[10] когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, ('следователно и между вас', защото вие повярвахте нашето свидетелство).
[11] Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно 'във вас' всяко добро желание и 'всяко' дело на вярата;
[12] за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.