[1] И тъй, в деветата, година на 'Седекиевото' царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
[2] и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.
[3] А на деветия ден от 'четвъртия' месец, 'когато' гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
[4] отвори се пролом в градската 'стена', поради което всичките военни мъже 'побягнаха' през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и 'царят' отиде по пътя за полето.
[5] А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.
[6] И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, 'именно',
[7] заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.
[8] А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
[9] та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, 'сиреч', всяка голяма къща, изгори с огън.
[10] И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.
[11] Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
[12] Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.
[13] А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;
[14] отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
[15] Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно 'като' злато, и каквото сребърно 'като' сребро.
[16] 'Колкото за' двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;
[17] височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия 'бяха размерите' и на втория стълб с мрежата.
[18] Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
[19] и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;
[20] и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
[21] И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
[22] А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.
[23] А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.
[24] И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
[25] Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.
[26] Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.
[27] А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;
[28] и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
[29] и промени тъмничните му дрехи; и 'Иоахин' се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.
[30] А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.