[1] Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,
[2] до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.
[3] Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,
[4] нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията 'спасителна' наредба чрез вяра, 'така правя и сега'.
[5] А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;
[6] от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,
[7] и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.
[8] А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
[9] като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,
[10] за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,
[11] според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.
[12] Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата,
[13] при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;
[14] и благодатта на нашия Господ се преумножи 'към мене' с вяра и любов в Христа Исуса.
[15] Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.
[16] Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния 'грешник', цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.
[17] А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.
[18] Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,
[19] имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;
[20] от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулствуват.