[1] Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а 'такива' и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
[2] Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.
[3] И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
[4] Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
[5] и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.
[6] Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
[7] Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и 'Христос' е праведен.
[8] Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
[9] Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
[10] По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.
[11] Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;
[12] 'и да не бъдем' както Каин, 'който' беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.
[13] Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.
[14] Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
[15] Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
[16] От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
[17] Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
[18] Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
[19] От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,
[20] относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.
[21] Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:
[22] и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.
[23] И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.
[24] И който пази неговите заповеди, пребъдва в 'Бога' и 'Бог' в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.